Селище от късния неолит при с. Бреница, Враца
В резултат на производствените сили в праисторическото общество, на тяхното разрастване и диференциране се стига до прерастване на средния неолит в нова култура послужила за основа на късния неолит. Има голям брой разкрити и проучени селища, отразяващи този преход.
Праисторическото селище при с. Бреница принадлежи на финалната фаза на късния неолит и началото на халколита (енеолит). Останките от него се намират в м. Кременитата могила на 8 км СИ от селото. Селището е разположено върху ниска незаливна тераса на левия бряг на р. Искър и заема площ от около 2 хектара. Проучено е през 1974-79 г. от Богдан Николов. В южния край е разкопана площ от 1400 кв. м, а в периферията са направени няколко сондажа. Културният пласт е с дебелина 2,80 см и се състои от 6 строителни хоризонта, разположени последователно един над друг. Първите два строителни хоризонта, броени отдолу нагоре, са от късния неолит и имат обща дебелина 0,60 см. Следващите четири са от ранния халколит.
Първият строителен хоризонт на селището от късния неолит е унищожен от разливане на водите на реката. След оттеглянето на реката се е образувал слой с отлагания от светлокафява тинеста глина, върху който са изградени жилищата на втория хоризонт. Тук на 2 м дълбочина от повърхността на терена се очертават много добре пода и пещта на едно жилище. То е наземно, с правоъгълен план, ориентирано с дългата си ос юг - север. Градежът е от колове и плет измазан с глина. Очертанията му са: дълж. 6 м, шир. 3,60 м. В двата хоризонта от късния неолит в боклучни ями бе намерен богат археологически материал, състоящ се от оръдия на труда, глинени съдове и ограничен брой предмети с култов характер. Оръдията на труда са изработени от камък, кремък, кости и рога. Открити са кремъчни стъргалки, дръжки от еленов рог, ножове, пластини за сърпове. Каменните оръдия са представени от чукалки с овална и сферична форма без дръжка, тесли със заострена работна част. Брадвите са по-масивни с ясно изразени следи от употреба. Срещат се също длета, хромели, хавани и др. От костните оръдия на върхове за копия и стрели, шила, лопатки и особено тези с къса дръжка и правоъгълно сечение с дупка се срещат за първи път в това селище. Намерени са и няколко амулета, два от тях са изработени от черупката на мида (спондилус).
Керамиката е най-масовият материал от с. Бреница. Съдовете са изработени от добре пречистена глина и са добре изпечени. Външната повърхност е тъмносива или сиво-черна, понякога излъскана. Украсата е от врязани геометрични мотиви. Този вид керамика продължава развитието си през целия първи период на халколита в западна България - култура "Градешница".
Тази култура е синхронна с Караново ІV(Калояновец) в Тракия, Усое ІІ в СИ България и с Винча в Сърбия.
Николов, Б. Селище от късния неолит при с. Бреница, Врачански окръг, сп. Археология, 1986г., кн. 4.В резултат на производствените сили в праисторическото общество, на тяхното разрастване и диференциране се стига до прерастване на средния неолит в нова култура послужила за основа на късния неолит. Има голям брой разкрити и проучени селища, отразяващи този преход.
Праисторическото селище при с. Бреница принадлежи на финалната фаза на късния неолит и началото на халколита (енеолит). Останките от него се намират в м. Кременитата могила на 8 км СИ от селото. Селището е разположено върху ниска незаливна тераса на левия бряг на р. Искър и заема площ от около 2 хектара. Проучено е през 1974-79 г. от Богдан Николов. В южния край е разкопана площ от 1400 кв. м, а в периферията са направени няколко сондажа. Културният пласт е с дебелина 2,80 см и се състои от 6 строителни хоризонта, разположени последователно един над друг. Първите два строителни хоризонта, броени отдолу нагоре, са от късния неолит и имат обща дебелина 0,60 см. Следващите четири са от ранния халколит.
Първият строителен хоризонт на селището от късния неолит е унищожен от разливане на водите на реката. След оттеглянето на реката се е образувал слой с отлагания от светлокафява тинеста глина, върху който са изградени жилищата на втория хоризонт. Тук на 2 м дълбочина от повърхността на терена се очертават много добре пода и пещта на едно жилище. То е наземно, с правоъгълен план, ориентирано с дългата си ос юг - север. Градежът е от колове и плет измазан с глина. Очертанията му са: дълж. 6 м, шир. 3,60 м. В двата хоризонта от късния неолит в боклучни ями бе намерен богат археологически материал, състоящ се от оръдия на труда, глинени съдове и ограничен брой предмети с култов характер. Оръдията на труда са изработени от камък, кремък, кости и рога. Открити са кремъчни стъргалки, дръжки от еленов рог, ножове, пластини за сърпове. Каменните оръдия са представени от чукалки с овална и сферична форма без дръжка, тесли със заострена работна част. Брадвите са по-масивни с ясно изразени следи от употреба. Срещат се също длета, хромели, хавани и др. От костните оръдия на върхове за копия и стрели, шила, лопатки и особено тези с къса дръжка и правоъгълно сечение с дупка се срещат за първи път в това селище. Намерени са и няколко амулета, два от тях са изработени от черупката на мида (спондилус).
Керамиката е най-масовият материал от с. Бреница. Съдовете са изработени от добре пречистена глина и са добре изпечени. Външната повърхност е тъмносива или сиво-черна, понякога излъскана. Украсата е от врязани геометрични мотиви. Този вид керамика продължава развитието си през целия първи период на халколита в западна България - култура "Градешница".
Тази култура е синхронна с Караново ІV(Калояновец) в Тракия, Усое ІІ в СИ България и с Винча в Сърбия.
1 коментар:
Интересен материал! Културата Бреница е доста важна не само за българската, но и за световната история поради забележителните паралели с Андроновската култура на Сибир.
Публикуване на коментар