КРЕПОСТТА „КОВАЧЕВСКО КАЛЕ“ ПРИ ГР. ПОПОВО
Късноримската крепост „Ковачевско кале“ се намира на 6 км западно от гр. Попово, в непосредствена близост до съвременния път Попово – Бяла. Крепостта е разположена в равна малка долина, образувана при вливането под остър ъгъл в река Ковачевска (Ерек дере) на нейния северозападен приток - Чепез дере. Мощната крепостна стена, построена през IV век, с дебелина около 3,20 м, е опасвала една обширна територия от около 50 дка. Била е снабдена със 17 издадени пред стената кули, 14 от които са били с U-образна форма, разположени почти симетрично по цялата й дължина, с изключение на тези при портите и 4 кули с кръгла форма, разположени в ъглите на крепостта. Две порти (северна и западна) и мост (днес обезличен), построен над река Чепез дере са допълвали останалите елементи от крепостното строителство, а подземен водопровод, изграден от глинени тръби, спускащ се към крепостта от разположените северозападно на няколко километра от нея близки височини, е захранвал допълнително крепостта с питейна вода.
До самото начало на вече редовните археологическите проучвания през 1990 год. за „Ковачевското кале“ бяха известни малко факти, придобити главно от случайно откриваните там материали. Първата по-точна научна информация за крепостта получаваме от ограничените спасителни разкопки, извършени в северозападния й ъгъл, провокирани от пресичането на този ъгъл при корекцията на част от шосето Бяла - Попово през 1965 год. Частично е била разкрита една полуразрушена от пътното строителство значителна каменна постройка, снабдена с тухлен под.
В началото на месец юни 1990 год. се поставиха основите на редовните археологически проучвания на крепостта с Договор, сключен между ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Поповската община и Исторически музей - Попово.
Разкопките започнаха с разкриването на двете U-образни кули (№ 11 и № 12 по плана на К. Шкорпил), охраняващи Западната порта на крепостта и прохода между тях, заедно с прага на Двукрилата порта и пространството около нея. Вътрешните лица на кулите са изградени в правилни редове от правоъгълни каменни блокове, споени с бледожълт хоросан с примес от счукани тухли. Външните каменни лица са силно пострадали в най-ново време и почти изцяло липсват. На много места във вътрешността на кулите се разкриха струпвания на останките от покривния материал - многобройни фрагменти от керемиди и овъглени масивни греди от дървената конструкция заедно с железните клинове, служещи за тяхното закрепване.
Разкопките за периода 1993-1995 год. се насочиха към мястото, където според плана на Шкорпил се очакваше да се намира Кула № 3, разположена на северната крепостна стена, в непосредствена близост до съвременното шосе Попово - Бяла. Освен многобройните подемни находки, в руините на кулата се разкриха и три човешки скелета, като за тяхната смърт се предполага, че е виновно силно земетресение, срутило междуетажната конструкция на кулата. Западно от Кула № 3 в крепостта бяха разкрити и няколко от стъпалата на каменната стълба, водеща към вътрешната площадка, по която са се движели защитниците на крепостта върху крепостната стена. Стълбата е насочена в посока на северозапад, където се е намирала ъглова кула № 1, основата на която остава северно на съвременния път.
До 1999 год. продължи разкопаването на следващата кула, разположена на изток от вече разкритата (Кула № 4 по плана К. Шкорпил) и на отсечката от крепостната стена, затворена между двете кули. Новоразкритата кула е с почти идентичен план с този на Кула № 3. Междуетажните дървени конструкции са се придържали от четвъртит каменен пилон, изграден вторично при по-късен ремонт върху насипа, оформил се от трамбованите върху стария под рушевини от IV век. Находките от вътрешността, макар и да се намират в различни пластове и на тази кула обхващат периода от IV до VI век. В непосредствена близост до нея, но от външната страна на крепостната стена през 1998 год. бе разкрит и един вероятно строителен латински надпис, който все още не е напълно разчетен.
През периода 1998-2001 год. за пръв път в историята на провежданите разкопки на крепостта започна и сериозното проучване на вътрешността й. Бе разкрита голяма двуделна едноетажна постройка с правоъгълна форма и надлъжна ориентация в посока изток – запад. Запазените й зидове са с дебелина около 0,70 м и са изградени от добре обработени малки каменни блокове, споени с бледожълт хоросан. Максимално височина на руините на сградата е 1,20 м, с което тя достига на места почти до днешната повърхност. И двете й помещения до тази височина са били веднага след построяването запълнени с жълто-кафява стерилна пръст и бледожълта глина, като над този насип е бил направен и нейният под. Входът на сградата се е намирал от юг, а покривът й е бил покрит с керемиди. Сградата е била построена малко по-късно от построяването на крепостната стена. Постройката, ремонтирана след силно земетресение през управлението на император Констанций II, е била унищожена при управлението на император Валент по време на Втората готска война или най-късно в началото на управлението на император Валентиниан II през 90-те год. на IV век. Към нейните руини през V век са били прилепени паянтовите жилища на обитателите на крепостта. Те са съществували до 60-те год. на V век, когато са били унищожени от голям и повсеместен за крепостта пожар по време на управлението на император Теодосий II (402-450 г.).
В този вътрешен сектор изцяло бе разкрита и малка правоъгълна култова сграда (saccelum) от IV век, ориентирана надлъжно в посока изток - запад. Стените на постройката са изградени от обработени камъни, споени с бледорозов хоросан. Запазената височина на руините варира от 0,30 м до 0,45 м, а входът на сградата се е намирал от изток и е заемал цялата й източна фасада, оформена от три каменни стъпала. Подът й се е намирал на височината на третото стъпало. За богатата някогашна украса на този малък храм показват намерените в близост до нея фрагменти от украсени с геометрични орнаменти каменни корнизи, каменни розети от таванна касетъчна украса и няколко тухли, специално направени за външно облицоване на стени. Във вътрешността на сградата се е намирала само статуята на божеството, на което тя е било посветена като не е била предназначена за влизане на външни хора.
В северозападната част на крепостта бе направен един самостоятелен контролен сондаж от 25 кв. м. В него след разчистването на част от жилище, опожарено в 50-те години на V век, се достигна до по-старо подово ниво също със следи от опожаряване. То бе измазано с бледожълта глина, а девет добре запазени отвора от дървени стволове с диаметър 0,35 – 0,45 м оформяха тясно правоъгълно помещение с иззидани с кирпичи стени. Това помещение, като част от по-голям архитектурен ансамбъл, е било опожарено и унищожено по времето на Втората готска война.
През 2003 г. започна обособяването на изцяло нов проучвателен сектор, разположен в северозападния ъгъл на крепостта. И тук, както и в централната част на Калето, се откроиха трите основни пласта от късноримската и ранновизантийската епоха (VI век). Бе разкрита голяма правоъгълна сграда, разположена в посока север - юг, построена от ломени камъни в характерния за края на V и най-вече за VI век каменен градеж, наречен тип „рибя кост“. Под тази сграда се намира монументална сграда от IV век, разположена в посока изток - запад, която е пресечена на места от по-късната ранновизантийска постройка, но засега остава непроучена. В този сектор се разкри и запазеното вътрешно лице на част от западната крепостна стена на крепостта.
Завърши и пълното разкопаване на поредната U-образна кула (Кула № 10), намираща се на Западната крепостна стена. Междуетажните й конструкции в един по-късен период са се поддържали от два каменни пилона, изградени в насипа на по-ранни преустройства. В нея са открити многобройни фрагменти от керамични съдове, животински кости, битови и др. предмети, бронзови и медни монети от периода от III, IV, V и VI век, като последните са отсечени при византийския император Юстин II (565-578 год.), с което се потвърждава досегашната картина на проучванията. Всички разкрити досега кули са били на три етажа с покриви, от дървени конструкции, покрити с големи глинени керемиди (тегули).
Въпреки кратките проучвателни сезони и неголемия брой участници в проучванията до днес изцяло са разкопани общо 5 кули: 2 по северната крепостна стена, заедно със стената, заключена между тях и началото на каменната стълба за изкачване върху площадката на стената от защитниците на крепостта, 2-те кули защитаващи Западната порта на крепостта и една кула от Западната крепостна стена. Разкрити са руините на едно малко езическо светилище в югозападната част на крепостта, на монументална двуделна сграда, намираща се в непосредствена близост до светилището, на голяма правоъгълна едноделна постройка от византийската епоха. стъпила и пресичаща едновременно монументална сграда от IV век.Владимир Стойков и Дияна Мечкарска
http://kovachevsko-kale.hit.bg/
До самото начало на вече редовните археологическите проучвания през 1990 год. за „Ковачевското кале“ бяха известни малко факти, придобити главно от случайно откриваните там материали. Първата по-точна научна информация за крепостта получаваме от ограничените спасителни разкопки, извършени в северозападния й ъгъл, провокирани от пресичането на този ъгъл при корекцията на част от шосето Бяла - Попово през 1965 год. Частично е била разкрита една полуразрушена от пътното строителство значителна каменна постройка, снабдена с тухлен под.
В началото на месец юни 1990 год. се поставиха основите на редовните археологически проучвания на крепостта с Договор, сключен между ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Поповската община и Исторически музей - Попово.
Разкопките започнаха с разкриването на двете U-образни кули (№ 11 и № 12 по плана на К. Шкорпил), охраняващи Западната порта на крепостта и прохода между тях, заедно с прага на Двукрилата порта и пространството около нея. Вътрешните лица на кулите са изградени в правилни редове от правоъгълни каменни блокове, споени с бледожълт хоросан с примес от счукани тухли. Външните каменни лица са силно пострадали в най-ново време и почти изцяло липсват. На много места във вътрешността на кулите се разкриха струпвания на останките от покривния материал - многобройни фрагменти от керемиди и овъглени масивни греди от дървената конструкция заедно с железните клинове, служещи за тяхното закрепване.
Разкопките за периода 1993-1995 год. се насочиха към мястото, където според плана на Шкорпил се очакваше да се намира Кула № 3, разположена на северната крепостна стена, в непосредствена близост до съвременното шосе Попово - Бяла. Освен многобройните подемни находки, в руините на кулата се разкриха и три човешки скелета, като за тяхната смърт се предполага, че е виновно силно земетресение, срутило междуетажната конструкция на кулата. Западно от Кула № 3 в крепостта бяха разкрити и няколко от стъпалата на каменната стълба, водеща към вътрешната площадка, по която са се движели защитниците на крепостта върху крепостната стена. Стълбата е насочена в посока на северозапад, където се е намирала ъглова кула № 1, основата на която остава северно на съвременния път.
До 1999 год. продължи разкопаването на следващата кула, разположена на изток от вече разкритата (Кула № 4 по плана К. Шкорпил) и на отсечката от крепостната стена, затворена между двете кули. Новоразкритата кула е с почти идентичен план с този на Кула № 3. Междуетажните дървени конструкции са се придържали от четвъртит каменен пилон, изграден вторично при по-късен ремонт върху насипа, оформил се от трамбованите върху стария под рушевини от IV век. Находките от вътрешността, макар и да се намират в различни пластове и на тази кула обхващат периода от IV до VI век. В непосредствена близост до нея, но от външната страна на крепостната стена през 1998 год. бе разкрит и един вероятно строителен латински надпис, който все още не е напълно разчетен.
През периода 1998-2001 год. за пръв път в историята на провежданите разкопки на крепостта започна и сериозното проучване на вътрешността й. Бе разкрита голяма двуделна едноетажна постройка с правоъгълна форма и надлъжна ориентация в посока изток – запад. Запазените й зидове са с дебелина около 0,70 м и са изградени от добре обработени малки каменни блокове, споени с бледожълт хоросан. Максимално височина на руините на сградата е 1,20 м, с което тя достига на места почти до днешната повърхност. И двете й помещения до тази височина са били веднага след построяването запълнени с жълто-кафява стерилна пръст и бледожълта глина, като над този насип е бил направен и нейният под. Входът на сградата се е намирал от юг, а покривът й е бил покрит с керемиди. Сградата е била построена малко по-късно от построяването на крепостната стена. Постройката, ремонтирана след силно земетресение през управлението на император Констанций II, е била унищожена при управлението на император Валент по време на Втората готска война или най-късно в началото на управлението на император Валентиниан II през 90-те год. на IV век. Към нейните руини през V век са били прилепени паянтовите жилища на обитателите на крепостта. Те са съществували до 60-те год. на V век, когато са били унищожени от голям и повсеместен за крепостта пожар по време на управлението на император Теодосий II (402-450 г.).
В този вътрешен сектор изцяло бе разкрита и малка правоъгълна култова сграда (saccelum) от IV век, ориентирана надлъжно в посока изток - запад. Стените на постройката са изградени от обработени камъни, споени с бледорозов хоросан. Запазената височина на руините варира от 0,30 м до 0,45 м, а входът на сградата се е намирал от изток и е заемал цялата й източна фасада, оформена от три каменни стъпала. Подът й се е намирал на височината на третото стъпало. За богатата някогашна украса на този малък храм показват намерените в близост до нея фрагменти от украсени с геометрични орнаменти каменни корнизи, каменни розети от таванна касетъчна украса и няколко тухли, специално направени за външно облицоване на стени. Във вътрешността на сградата се е намирала само статуята на божеството, на което тя е било посветена като не е била предназначена за влизане на външни хора.
В северозападната част на крепостта бе направен един самостоятелен контролен сондаж от 25 кв. м. В него след разчистването на част от жилище, опожарено в 50-те години на V век, се достигна до по-старо подово ниво също със следи от опожаряване. То бе измазано с бледожълта глина, а девет добре запазени отвора от дървени стволове с диаметър 0,35 – 0,45 м оформяха тясно правоъгълно помещение с иззидани с кирпичи стени. Това помещение, като част от по-голям архитектурен ансамбъл, е било опожарено и унищожено по времето на Втората готска война.
През 2003 г. започна обособяването на изцяло нов проучвателен сектор, разположен в северозападния ъгъл на крепостта. И тук, както и в централната част на Калето, се откроиха трите основни пласта от късноримската и ранновизантийската епоха (VI век). Бе разкрита голяма правоъгълна сграда, разположена в посока север - юг, построена от ломени камъни в характерния за края на V и най-вече за VI век каменен градеж, наречен тип „рибя кост“. Под тази сграда се намира монументална сграда от IV век, разположена в посока изток - запад, която е пресечена на места от по-късната ранновизантийска постройка, но засега остава непроучена. В този сектор се разкри и запазеното вътрешно лице на част от западната крепостна стена на крепостта.
Завърши и пълното разкопаване на поредната U-образна кула (Кула № 10), намираща се на Западната крепостна стена. Междуетажните й конструкции в един по-късен период са се поддържали от два каменни пилона, изградени в насипа на по-ранни преустройства. В нея са открити многобройни фрагменти от керамични съдове, животински кости, битови и др. предмети, бронзови и медни монети от периода от III, IV, V и VI век, като последните са отсечени при византийския император Юстин II (565-578 год.), с което се потвърждава досегашната картина на проучванията. Всички разкрити досега кули са били на три етажа с покриви, от дървени конструкции, покрити с големи глинени керемиди (тегули).
Въпреки кратките проучвателни сезони и неголемия брой участници в проучванията до днес изцяло са разкопани общо 5 кули: 2 по северната крепостна стена, заедно със стената, заключена между тях и началото на каменната стълба за изкачване върху площадката на стената от защитниците на крепостта, 2-те кули защитаващи Западната порта на крепостта и една кула от Западната крепостна стена. Разкрити са руините на едно малко езическо светилище в югозападната част на крепостта, на монументална двуделна сграда, намираща се в непосредствена близост до светилището, на голяма правоъгълна едноделна постройка от византийската епоха. стъпила и пресичаща едновременно монументална сграда от IV век.Владимир Стойков и Дияна Мечкарска
http://kovachevsko-kale.hit.bg/
1 коментар:
здр.
не знаех кьде да ти/ви пиша.цяла вечер чета за архелогия ,монети,иманяри и т..н..
и нещо ми докривя.
не знам защо пиша на теб ,ама така се получи)
в града в който живея поне 45% от хората се изхранват с иманярство.не крадат,не бият никого,стоят си в бг,и не пречат на никого .
аз не сам иманяр ,не оставаи с такова впечетление.но имах много време да мисля за това.
и ги оправдавам.(((
работата ми е такава ,че искам -не искам попадам на керамика.различна.какво да я правя?
занесох в един музей един кашон само дрьжки с печати от различни епохи."много интересно" казаха в музея и.....това беше.
както ида е .извиннявай за изгубеното време.lokke@mail.bg
Публикуване на коментар