сряда, 27 август 2008 г.

Оряхово

Град Оряхово (7006 жители, от 30 до 226 м н.в.) е разположен по хълмовете край брега на Дунав, недалеч от устието на Огоста и Скът. Отстои на 190 км североизточно от София, на 29 км и 71 км източно, съответно от Козлодуй и Лом, на 74 км северно от Враца, на 14 км североизточно от Мизия и на 95 км западно от Никопол. Един от най-живописните дунавски градове.
Тук, край най-високата точка по българския бряг на Дунав (226 м), е съществувало селище още в бронзовата епоха. Оставили са съществени следи и траките. Руините разказват за града Ватериа и крепостта Вариана от римско време, когато оттук е минавал старият римски път за Константинопол. В средновековието, през IX-X век, възникнал български град с крепост, която била важен крайграничен пост и спирала напора на авари, франки и маджари. За първи път името на града се споменава през 1226 г., когато маджарската войска преминала през българското селище Орехов. Многократно е разрушавано и възстановявано. През 1388 г. селището е превзето от турците, а през 1396 г. е пострадало при боевете между турците и кръстоносците на унгарския крал Сигизмунд Люксембургски при похода на християнската войска към Никопол. През 1444 г. полско-унгарският крал Владислав Ягело (Варненчик) го освобождава за кратко време. По-късно, при избухването на Първото Търновско въстание (1598), тук водили сражение частите на влашкия войвода Михай Витязул.
През средновековието градът бил наричан още Врхов, Орезов, Ореев, а в унгарски източник е записан като Орешик. От началото на XVIII век до 1888 г. официално се казва Рахово, после Орехово и накрая сегашното Оряхово.

Няма коментари: